Православната църква почита един от големите християнски празници - Вход Господен в Йерусалим.
Неделята преди Възкресение и ден след Лазаровата събота се празнува тържественото посрещане на Иисус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Пътят пред Спасителя бил застлан с маслинови, палмови и лаврови клонки, върба, здравец и цветя.
Мир, любов и победа носел той на многобройния народ, който го посрещал с възгласите „Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!".
В народната митология Цветница се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане.
С цветя и върбови клонки на този ден се ходи на църква за празнична служба и водосвет. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги отнася у дома пред иконата. С осветените цветя се бае против уроки и болести на децата и животните.
Българската народна песен възпява различни цветя - божур, ружа, трендафил, босилек. Някои се смятат за лековити, други се наричат „момински цветя". Вярва се, че божурът, игликата и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самовили. Здравецът се употребява във всякакви ритуали поради вечнозеления си цвят.
Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. 362 914 души носят имена на цветя, показват данните на НСИ за 2020 година.
