Християнският свят отбелязва един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа.
Идването на Исус Христос на земята дава началото на една нова ера в историята на човечеството. Според Евангелието той се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгряла над небето ярка звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе").
Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа. В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.
Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25-и декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6-и януари от арменската църква и на 7-и януари (по юлианския календар). Празникът се свързва с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. На трапезата се слага пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
