Богата трапеза, забавление и гадаене за следващата година - това са традициите за Нова година в България. Според Иванка Църова от Троян, която от 30 години е преподавател по ресторантьорство и хотелиерство в най-голямото средно училище в града - СУ "Васил Левски" празнуването в последните часове на старата година и първите от новата е свързано повече със забавлението, отколкото с храната. Жената има и собствен обект за хранене. По думите й пред БТА на трапезата за Нова година има изобилие от всичко, като символ на надеждата, че следващите 12 месеца ще бъдат по-добри и ще донесат повече благополучие.
"В нощта срещу новата година се гадае и играе хазарт, защото това е показателно за късмета на човека през идващата година", каза още Църова и допълни, че обичаите на нашия народ са свързани предимно с коледната трапеза, а Нова година не е била толкова специфично отбелязвана.
В Троянския край сериозен ритуал, запазен в някои семейства и до днес, е коленето на прасе по Коледа. В миналото районът е бил беден и всяко семейство е гледало по едно прасе за цяла година.
"Това животно е било обгрижвано и е живеело доста щастливо и скучно през всичките си земни дни. Тъй като тук земята е била бедна, фураж не е имало много и прасетата са се хранели с жълъди, остатък от човешката храна, коприва, ябълки, картофи. В резултат на което месото и особено сланината на прасето са придобивали уникален вкус, който е трудно днес да намерим", разказа Иванка Църова. След като прасето е заколено, задължително се пие греяна троянска сливова ракия.
В Троянския край особено внимание се обръща на сланината, която се използва целогодишно в много ястия. В миналото се е слагала в дървен съд с много сол, с пресен сняг вместо вода и с червена мръвка. В днешно време в този район сланината все още е много популярна, защото избите са дълбоки и климатът е такъв, че позволява не само целогодишно да се съхранява, а и две години. Колкото повече престоява само в сол в избата, толкова по-вкусна става, обясни троянката.
"Обичайно народните традиции свързват новогодишната нощ с баницата с късмети, тъй като поверието е, че в нощта срещу новата година се гадае и играе хазарт, защото това е показателно за късмета на човека през идващата година. Баницата с късмети показва каква ще бъде новата година и на какво ще се радваме", посочи Църова.
Традицията е късметите да са от дрян. Всяко клонче със съответен брой пъпки означава нещо.
"По моите спомени в миналото задължително се слагаше здраве, в днешно време това е особено актуално. Моята баба слагаше и Бог и Божа майка. Това означава благополучие във всички сфери. Задължително се включваха в късметите кокошките, воловете, къщата и стопанският двор. В съвремието ни воловете с каруцата ще бъдат заменени с нова кола. Всичко останало претърпява метаморфоза, за да е актуално и да подхожда на съвременния свят. Неотменно обаче се слага любов, мир, благоденствие и др.", каза Иванка Църова.
По думите й в миналото се е гадаело и по орехите. При разчупването им по ядката се познава каква ще е годината. Ако орехът е добър, ако се извади ядката цяла, това означава благополучие, пълна къща, благоденствие и т.н.
На трапезата за празника има и питка с паричка, както и на Коледа.
На своята празнична маса Иванка Църова ще сложи множество разядки, като руска салата, кьопоолу и др., за да може всеки да се весели и от време навреме да хапва.
Гвоздеят на вечерта ще бъде новогодишната баница с късмети: "При посрещането на Нова година баницата слагаме в средата на масата и я завъртаме, за да има елемент на хазарт, и всеки ще вземе парчето пред себе си със съответния късмет. Така ще знае какво го очаква през новата година".
По думите й не може и без новогодишното Дунавско хоро, което е неотменна част от традициите за Нова година.
Сурвачката също е символ на българската Нова година - с дряновата клонка, украсена с вълна, нанизани пуканки, сушени плодове, гевречета и парички, българите се "сурвакат" с пожелания за здраве, щастие и благополучие.
