Честваме 140 години от Съединението на България. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която ѝ принадлежи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
История
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Чествания
С церемонии в цялата страна днес ще бъде отбелязана 140-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Кулминацията на тържествата е в Пловдив, където участие в тържествената проверка-заря ще вземе президентът Румен Радев, който ще приеме почетния строй. На церемонията ще присъстват и вицепрезидентът Илияна Йотова, министър-председателят Росен Желязков и председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
Празничната програма по повод 140-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Празника на град Пловдив започва в 10:00 часа с молебен в катедрален храм „Св. Богородица“.
В 11:00 часа следва полагането на венци и цветя на паметната плоча на майор Райчо Николов, а веднага след това, в 11:30 ч., ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Захари Стоянов в Градската градина. В 19:00 часа на площад „Централен“ ще се състои традиционната възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“. В 19:30 часа на сцената на Античен театър Пловдив започва празничният концерт на Биг бенд Пловдив - „Биг бенд Пловдив - Приключението 25 години“.
В 20:30 часа на площад „Съединение“ пред едноименния паметник е кулминацията на празника, където ще се проведе тържествена заря-проверка. В нея ще участват представителни формирования от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), 110-ти логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка от Сухопътните войски, Трета авиационна база и 24-та авиационна база от състава на Военновъздушните сили.
В София Денят на Съединението ще бъде отбелязан пред мавзолея – костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната. Венци от тяхно име ще бъдат поднесени и пред паметника на генерал Владимир Вазов, който предстои да бъде открит днес в район „Подуяне“ в столицата.
Днес и утре Националният военноисторически музей в София ще представи оригиналните знамена, свързани със Съединението. Сред тях е знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. Още две знамена на Марашката и чирпанската чета „Искра“ – преки участници в събитията, ще припомнят за обществения подем за каузата на обединението. Само в деня на Съединението гостите на НВИМ ще видят и личния щандарт на Александър I, с който той пристига тържествено в Пловдив на 9 септември 1885 г. като княз на Северна и Южна България.
По традиция във Видин годишнината от Съединението ще бъде отбелязана пред Паметника на скърбящия воин. Тържествената церемония започва в 11:00 часа. Венци и цветя ще бъдат поднесени от представители на държавните и местни институции, културни институти, неправителствени организации, политическите партии в областта, училищата и детските градини, признателни граждани.
На откритата сцена в крайдунавския парк концерт ще изнесе Ансамбълът за народни песни и танци „Дунав“. За празника ще бъдат раздадени 500 български знаменца. Концертът е част от програмата на тридневния Международен фолклорен фестивал „Синия Дунав“.
На празника в Кула ще бъдат поднесени венци и цветя на Войнишкия паметник. Община Белоградчик кани жителите и гостите на града на концерт на група „Диана експрес“. Началото е в 19:30 ч. на сцената в Белоградчишката крепост.
