Православният свят празнува Възкресение Христово – денят, в който Синът Божий Иисус Христос възкръсва, три дни след като е разпнат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Вярващите се поздравяват с думите “Христос воскресе!”, а отговорът е “Воистину воскресе!".
Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред т.нар. подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден, в които вярващите се готвят за тържеството на духа над плътта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна или Велика. Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден пък се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
Според народната традиция в украсата за празника се включват червени яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
На празника деца и възрастни се сборват с червени яйца. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
Имен ден на Великден празнуват Велико/Велика, Велин/Велина, Велко/Велка.
