Канал 3 | The Voice | Magic FM&TV | Витоша | Веселина
гледай слушай
Юли 2019 официално е най-горещият месец в историята
Юли 2019 официално е най-горещият месец в историята
Юли 2019 официално е най-горещият месец в историята Петък, 16.08.2019 г., 11:15 ч. През месеца нивото на арктическия лед е спаднало до исторически ниско ниво

Температурите през юли тази година са били най-високите, регистрирани някога в световен мащаб. Това съобщи официално американската администрация за океански и атмосферни условия. Междувременно, сателитни данни показват, че полярният лед се е свил до рекордно ниски нива. 

Според учените, средната глобална температура за месеца е била с почти един градус по Целзий над средната за ХХ век от 15,8 градуса. 9 от 10-те най-горещи месеци юли са били след 2005-а, като последните пет години са и петте най-горещи, показват данните на Националната администрация за океански и атмосферни условия на САЩ. 

Откакто се води статистика от 1880-а година през 2019-а е регистриран най-горещият юли в Аляска и в Африка. Рекордите за най-високи температури бяха подобрени и в няколко държави в Европа. 

Имало е и някои региони с по-ниски от средните температури, сред които части от Скандинавието и Западна и Източна Русия, където температурите са били с най-малко градус и половина под средните.

Междувременно, нивото на арктическия лед е спаднало до исторически ниско ниво през юли - 1,9 милиона квадратни километра или с почти 20 процента под средното ниво. Тази констатация надмина предишното историческо дъно от юли 2012-а година.

На фона на тази информация ръководителите на островни държави от Тихия океан не успяха днес да се споразумеят за нови строги ангажименти срещу промените в климата. Вместо това на годишната си среща те се договориха да подкрепят план, който им позволява да бъдат изключвани от конкретни мерки, с които не са съгласни. 

Някои лидери, участвали във Форума на тихоокеанските острови, се надяваха всичките 18 страни членки да се ангажират с политика за ограничаване покачването на температурите до не повече от 1,5 градуса над нивата от прединдустриалната епоха и да се договорят за незабавно спиране на въгледобива.

След 12-часови преговори в Тувалу обаче не беше постигнат консенсусът, изискван от правилата на форума за формулиране на регионалната политика. Вместо това лидерите подкрепиха нови строги правила, но с условието, че всяка страна членка може да не прилага онези мерки, с които не е съгласна. 

Намиращите се на ниска надморска височина тихоокеански острови са на фронтовата линия на глобалните климатични промени, като се борят с повишаването на равнището на световния океан и свързаните с това кризисни явления, принудили някои от жителите им да се преместят да живеят на по-високи места.

Премиерът на Тувалу Енеле Сопоага каза, че Австралия е била срещу приемането на нови строги стандарти, което поражда напрежение с тихоокеанските й съседи през последните години. Австралия твърди, че по-строгите екологични стандарти ще засегнат нейната икономика, която е силно зависима от въгледобива. Страната подписа Парижкото споразумение за климата от 2016 г., което задължава държавите да водят политика, ограничаваща повишаването на температурата на Земята до не повече от 2 градуса спрямо нивата от прединдустриалната епоха.

Коментари