Днес Православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници– Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Празникът се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден жените не бива да се занимават с различни дейности. Не трябва да тъкат, да шият, да плетат, за да е здраво семейството.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Непременно се ядат диня и грозде.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
106 православни храма в страната носят името „Успение Богородично“. Сред тях са манастирите Бачковски, Троянски, Изворски, Черепишки, Батошевски, Кричимски, Габровски (Соколски) и Самоковски (Шишмановски).
На този ден празнуват всички, които носят името Мария и неговите производни.
