В последния ден на месец октомври в голяма част от света хората празнуват Хелоуин – дълбаят се тикви, организират се партита с костюми. Хелоуинското настроение завладява и България, въпреки разнопосочните мнения по темата и вечното противопоставяне с българските празници и традиции.
Костюмите за Хелоуин обикновено копират тези на свръхестествени фигури. С течение на времето към тях се добавят и костюми на популярни герои от научно-фантастични филми, на известни личности. Черното и оранжевото са традиционните цветове на празника. Освен маскирането, в този ден се набляга и на консумацията на сладки.
Произходът на празника е свързан с келтите. Те празнували своята Нова година – Самхайн в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.
За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им.
През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник.
Според легендата тиквата на Хелоуин е свързана с историята на един селянин на име Джак ковача или Стиснатия Джак и оттам тиквеният фенер се нарича Джак о лантърн (jack-o-lantern) или Светещият Джак.
