James Arthur създава по-голямата част от колекцията по време на локдауна в къщата си в Съри. Изнасяйки се от Лондон, музикантът инвестира в звукозаписни уреди и изграждането на студио у дома.
След като написва автобиографичните първи сингли „Medicine“ и „September”, артистът открито пее за любовта, зависимостта и дяволите, които го преследват в „Déjà Vu“, електро-рок песен, която е с голямо емоционално съдържание: „Исках този албум да има подходящи рок елементи. Видът рок, който обичам, е емо и поп-пънк, така че исках да се заема с този жанр. Лирически тази песен, както и много от другите, е звукът на някой, който много размишлява, много обработва и е наистина честен за това къде се е намирал в главата си.“
Освен искрените изповеди в текстовете си, James Arthur не се страхува да отправи послание и към бъдещото му поколение: „Emily“ е нежна, интимна песен за дъщерята, която един ден може да има: „Идеята възникна от разговорите за това да имам деца. Бих ли бил дори добър баща? А ако прочетат за всички глупости, през които съм преминал? Няма значение“, разсъждава той, „защото в крайна сметка аз съм човекът, който ще бъде до тях през целия им живот."
С „SOS“ певецът отново прави обрат: „Чувствам я като песен, определяща албума. Всичко, което исках да постигна, е в това парче. Има тежък рок, припев в стил 30 Seconds To Mars. След това в стиховете има рап, напомнящ този на Miguel. И накрая има хорово пеене. Вече виждам видеото, вървя по улицата и пея на всички тези разбити души, хванати в капан в къщите си за една година.”
