Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва.
В българската домашна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни - Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
На следващия ден е светлото Христово възкресение.
И тази година църквите в страната ще са отворени за вярващи при спазване на противоепидемични мерки. Изисква се дистанция от метър и половина между миряните, които трябва да носят маски. Потокът от хора също трябва да се регулира.
