На 24 май в България се отбелязва празнично Денят на българската писменост, просвета и култура, дала началото на славянската писменост и култура изобщо. Този празник е посветен на делото на светите братя Кирил и Методий, създателите на глаголицата, която е първата българска и общославянска азбука. Как се стига до това?
Тази победа отваря широка възможност за създаването на цяла една нова писмена култура, наравно със съществуващите тогава еврейски, гръцки и латински в средновековна Европа.
И не само това! Още в средата на девети век Константин Философ убедително защитава идеята за културното равноправие на всички народи; идея актуална и основполагаща за съвременна Обединена Европа и днес.
Константин Философ умира в Рим през 869г., малко след като там е отслужена тържествена литургия на български език наравно с латински и гръцки, а папата е осветил литургичните книги, написани с новата азбука на български език. Лично от главата на римската църква са ръкоположени и първите свещеници - славяни, ученици на Константин и Методий, доведени от тях в Рим. По това време вече Константин Философ е изтощен от отговорните си и тежки дипломатически мисии, и се разболява тежко. Малко преди смъртта си на 14 феврвуари приема монашеска схима (отричане от света в името на Бога) с името Кирил.
С това име той е канонизиран за светец от православната и римокатолическата църкви. През 1980 г. папа Йоан-Павел ll обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа.
Делото на светите братя Кирил и Методий продължават техните ученици. Горазд, Сава, Климент, Наум и Ангеларий пристигат в България, където се заемат с просветителска и книжовна дейност с апостолска страст. Климент Охридски и Наум Преславски създават кирилицата, наречена така в израз на преклонение пред техния учител. Кирилицата става основа на съвременната българска азбука. На нея още в средновековието са написани редица оригинални произведения, които се разпространяват в целия славяноезичен християнски свят. Ражда се една нова култура, която тръгва от българските Преславска и Охридска книжовни школи, създадени и развити с активната подкрепа на българския цар Симеон Велики, който най-вероятно стои зад псевдонима на писателя Черноризец Храбър, завещал ни уникалното произведение „За буквите“.
Празникът на българската писменост и култура има дълбоки корени в националните ни традиции и е символ на българската ни идентичност и гордост. Традиционно на 24-ти май(11-ти по стар стил) в най-новата ни история се организират различни културни събития, шествия, концерти, изложби и други духовни прояви, които подчертават значението на образованието, науката и културата в живота на българите. Видни възрожденци като Найден Геров, Христо Ботев и много други, още преди политическото ни освобождение подчертават значението и уникалността на този български празник на писмеността, културата и духа. Защото който не е свободен духовно, няма как да бъде свободен и политически. А това не е възможно без просвета, образование, изкуство и култура, защото:
„Голи са без книгите всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души...“
Константин Философ - „Проглас към евнагелието“ - IXв.
Автор: Кирил Петров
