Jennifer Lopez и Ben Affleck се венчаха на 20-и август в имението им в Райсбъро, Джорджия. След като преди дни латинодивата се възмути заради изтекло видео от приема след сватбата, в което тя прави специална серенада на съпруга си, най-после звездата сподели официално със своите фенове много личен разказ и снимки от събитията миналия месец чрез своя бюлетин OnTheJLo.
Ето и съдържанието:
Сватбен уикенд
“Това е раят. Точно тук. Сега сме в него”.
Това е една от любимите ми реплики, написани от Ben за филма “Live By Night”, който той режисира. Произнесе тези думи и на сватбения ни прием в речта си и си помислих… колко перфектно.
Валя дъжд почти всеки ден по залез през онази седмица. Всички се притесняваха за жегата, за влюбените, за подробностите, дали гостите ще пристигнат навреме и подобни — да не споменавам гърмежите и светкавиците, които идваха сякаш по покана всеки ден по едно и също време, същото време, когато церемонията трябваше да започне в събота. О, и всички бяхме пипнали някакъв стомашен вирус и още се възстановявахме през онази седмица, така че това, заедно с още някои неочаквани спънки, предвещаваха, че ще бъде уникален сватбен уикенд.
Истината е, че нямах никакви съмнения. Цяла седмица чувствах спокойствието и увереността, че сме в Божиите ръце…
В 18:45 ч. в събота, 20-и автуст, слънцето изгря и разпръсна лъчите си като малки диаманти по реката зад импровизирания олтар в задния ни двор. Небето беше ясно синьо и далечни бели облаци се движеха бързо по него. Докато слънцето залязваше зад дъбовите дървета, обрасли с испански мъх, топъл бриз се понесе над ливадата, където седяха нашите най-близки роднини и приятели, и най-после, тръгнах надолу по стълбите и по алеята, която щеше да ме отведе до остатъка от живота ми. Ааа… това наистина се случваше…
С Ben си говорехме, че “True Companion” на Marc Cohn е идеалната сватбена любовна песен, в същата тази къща преди повече от 20 години. Ben не знаеше, но аз помолих Marc да го изненада, като изпълни песента на сватбата ни и той направи милия и щедър жест да дойде. Докато вървях към олтара обаче не изпълни нея, а “The Things We’ve Handed Down” — песен за прекрасната мистерия, която представляват децата — нещо, което тогава само можехме да предполагаме, но сега беше перфектният избор, защото петте ни деца ме съпровождаха по пътя. Двадесетте години между тези мечти на младостта и светът на възрастните, пълен с любов и семейство, който приветствахме в този ден, донесоха повече в този брак, отколкото бихме могли да си представим. Не се вричахме само един на друг, вричахме тези деца в това ново семейство. Те бяха единствените хора, които призовахме да се изправят заедно с нас на сватбеното парти. За наша чест и радост, те го направиха.
Когато най-голямото от децата ни завърши процесията, Marc запя “True Companion”, песен, която слушахме за първи път сякаш едва вчера и в същото време толкова отдавна — и животът завърши своя странен, красив, мистериозен, божествен кръговрат.
По-късно Ben ми каза, че акордите на песента и виждайки Marc Cohn едновременно са го шокирали и са му позволили да усети как нашите пътища неизбежно, неумолимо, са намерили начин да се слеят. И когато ме видял да се появявам на стълбите, в този момент всичко е добило смисъл, макар все още трудно за вярване, като най-хубавата мечта, в която единственото, което искаш, е никога да не се събуждаш. И моите мисли вероятно щяха да са същите, ако не бях толкова концентрирана върху това да не се спъна в роклята си, но когато се приближих достатъчно, за да виждам лицето му, всичко придоби същия невероятен смисъл и за мен. Някои стари рани бяха излекувани в този ден и тежестта на миналото най-после се вдигна от раменете ни. Пълен кръг — и не точно както го бяхме планирали. По-хубаво.
Вечеря-репетиция
С Ben се смяхме предната вечер, че ще се женим отново на нашата възраст. И двамата сме били женени преди и не е като да сме деца, но някак да го направим на тази възраст беше смислено. Наскоро четох нещо, което Rainer Marie Rilke пише в “Писма до един млад поет” за любовта. Той казва, че човек трябва да е готов за нея. “За един човек да обича друг, това е най-трудната задача. Това е работа, за която всичката друга работа е просто подготовка”. Да можеш да обичаш някого така, че да искаш да си по-добър за него и да искаш да го направиш щастлив, защото да даваш щастие и любов ти носи повече радост, отколкото да ги получаваш, това е истинската, зряла любов.
Rilke е вярвал, че любовта трябва да се научи, а ученето отнема много време. Човек трябва да стане пълноценен заради друг човек, за да може двама самотници “да се съберат, да се пазят и поздравят”. Сливането и отдаването изисква мъдрост, ясно усещане за себе си и е почти невъзможно да се случи в бурята на младежкото нетърпение.
Прием
Истината е, че историята на всеки е различна и всички имаме да извървим собствения си път. Всички хора са различни. Но за нас това беше идеалният момент. Нищо никога не ми се е струвало толкова правилно и знаех, че най-после си пасваме по начин, по който можеш да го направиш само когато си разбрал загубата и радостта, когато си тестван в достатъчно битки, че никога да не приемаш за даденост важните неща или да позволиш на разни глупави, незначителни неприятности от ежедневието да ти попречат да се насладиш на всеки безценен момент. Ние сме в този толкова желан период от живота - в който изпитваш благодарност за всичко, което ти е показал животът, дори за трудностите и изпитанията. Онази нощ наистина беше истинско блаженство…
Блясъкът на следващата сутрин…
На следващия ден се събрахме на вкусна следобедна закуска край езерото. За тези, които се интересуват от такива неща, мога да дам детайли за декора за всеки от трите дни. Аз го измислих и мога да говоря за това с дни! Исках всеки ден да има свой собствен характер, но да се вписва в общата идея за уикенда - усещането беше за дом и провинциален шик.
Преди години нямахме представа, че пътят напред ще означава да се лутаме в толкова много лабиринти и да посрещаме толкова много изненади, благословии и изкушения. Кулминацията на всичко това е този момент, един от най-прекрасните в живота ни. Не бихме могли да бъдем по-щастливи. Пожелавам на всеки от вас подобно щастие… от онова, което е заслужено с много усилия и труд, които правят постигането му още по-сладко.
Обичаме ви… завинаги…”.
