The Voice | Magic FM&TV | Витоша | Веселина
Бътлър: "Елвис е икона, за която всеки има мнение"
Бътлър:
Снимка: БГНЕС
Бътлър: "Елвис е икона, за която всеки има мнение" Неделя, 19.06.2022 г., 11:43 ч. Вижте интервюто с актьора на "Пари мач"

На 30 години, Остин Бътлър изгря, превъплъщавайки се в образа на Елвис Пресли пред камерата на Баз Лурман. В една смущаваща мимикрия, той е перфектен като Краля в продължение на почти три десетилетия от живота му. Запознанство с една нова звезда, предлага интервюто на „Пари мач“ с актьора.

ПМ: Само на 30 години, сте избрал роля, която е почти невъзможна за един актьор. Чувствахте ли се достатъчно способен и уверен, за да пресъздадете Елвис Пресли?

Остин Бътлър: Няма да ви казвам, че не съм живял с тази тежест, това е очевидно. Понякога се събуждах посред нощ, ужасен от това, което ме очаква. Но работата, по някакъв начин, ме спаси. По време на репетициите, в този дълъг процес на подготовка, страхът изчезваше. Всяка роля, всеки герой е предизвикателство за актьора, когато става дума за разбиране на неговата сложност и недостатъци. Но с Елвис трябва да се изправите срещу икона, за която всеки има мнение, която всеки възприема по свой начин. Той е толкова емблематичен за нашата култура... Но добре, тази трудна работа ми достави удоволствие и като актьор.

ПМ: Беше ли той персонаж, който ви интересуваше преди Баз Лурман да ви предложи ролята?

Остин Бътлър: Странно, няколко седмици преди да науча за съществуването на проекта, двама мои приятели ми казаха, че един ден ще трябва да изиграя Елвис. Може би бе знак, не знам. Но идеята ме грабна.

ПМ: Как протече кастингът?

Остин Бътлър: Нищо не протича нормално с Баз Лурман. Когато разбрах, че подготвя филма, му изпратих видео с мен по халат, пея Пресли. Срещнахме се и последваха пет месеца работа и проучване. При нормално прослушване изнасяте едно представление. Но с Баз трябва да привикнеш към неговия стил, да работиш, да търсиш нещо. Прекарвахме дни в четене на сцена, говорихме за нея, измисляхме идеи. Понякога вземаше фотоапарата си, опитваше нещо. След това вечерта той ми казваше: „Можеш ли да се върнеш утре да ми изпееш ‘Suspicious Minds’?” Така че се прибрах и прекарах вечерта в изучаване на песента... След това, едва след тези месеци на проучване, направих първия филмиран тест, който щеше да бъде представен на студиото. Тук наистина се появи напрежението. Защото все още не знаех дали ще бъда избран...

ПМ: Снимките на филма в Австралия, прекъснати от Ковид-19, не бяха лесни. Как изживяхте този период? Баз Лурман ни каза, че никога не напускате героя си...

Остин Бътлър: Бях работил толкова много над началния етап, че вече знаех какво трябва да правя на снимачната площадка. Научих се да пея като него, да говоря като него. И с помощта на треньор, да се движи като него. Бях анализирал неговата поза на ръката и еволюцията на тялото му в различните периоди от живота му. Имах чувството, че съм изкачил Еверест. Продукцията спря за няколко месеца, преди дори да започнем снимките. Избрах да остана в Австралия и да продължа да работя. Това допълнително и непредвидено забавяне най-накрая се оказа, че бе за добро. Моят Елвис преди тази почивка със сигурност щеше да е по-малко достоверен. Тогава дойде моментът на първите сцени, концерта на CBS Special, където сигурно някъде забравих цялата си подготовка.

ПМ: Защо ?

Остин Бътлър: Баз ме помоли да пея на живо по време на тези дублажи. Бях като Елвис: поставих веднага всичко на карта. През останалата част от снимките направих дневен график, като се събуждах и заспивах, слушайки гласа на Елвис. Запомних наизуст телевизионните интервюта, които бе дал, и ги пусках отново и отново в хола си дума по дума. Защото за тридесет години гласът му също се е изменил. В този момент не можах да намеря Остин твърде много между дублажите. Трябваше да остана с Елвис. След като снимките приключиха, бях загубил връзка със себе си, вече не знаех кой съм. В деня след последния дубъл тялото ми ме изостави и трябваше да бъда хоспитализиран за кратко...

ПМ: Този филм не е толкова биографичен, колкото социална и политическа картина на Америка в продължение на три десетилетия. Какво представляваше Елвис според вас за тази страна в разгара на морални и икономически промени?

Остин Бътлър: Явно бях съблазнен от думите на Баз и дори научих много за Елвис, докато се подготвях за ролята. По цели дни четях всичко за него, гледах всичко заснето. И разбрах едно нещо: Елвис никога не би съществувал без приноса на афро-американската музика и култура. От детството му, където е живял, той малкият бял, в чернокож квартал, до появата на движението за граждански права, разбрах, че той е перфектният персонаж за проектиране на американската история от този период. Той бе и истински бунтар. Той се осмели да се изправи лице в лице с пуританството на времето, да утвърди до известна степен сексуалността. И той имаше истинска политическа съвест, без да е чист активист, какъвто можеше да бъде Брандо по това време. Но ако не говореше непременно на глас, той пееше. Песни-послания, като „If I Can Dream“ или „In the Ghetto“. Това бе неговият начин на проповядване. И накрая, съществува тази връзка с Паркър, неговия мениджър. Един вид духовен баща, този, който липсва на Елвис, но който въпреки това ще го манипулира и ще се възползва от него, превръщайки го в продукт.

ПМ: За млад актьор като вас, това да се окажете в обкръжението на Баз Лурман и Том Ханкс, който играе полковник Паркър, трябва да е било уникално преживяване, нали?

Остин Бътлър: Репутацията на Баз като брилянтен режисьор е добре известна, но открих доколко той може да бъде и разказвач. И чаровен. Можех да имам доверие само в неговия не непременно конвенционален подход към Елвис. И най-вече да наблюдавам как снима Баз бе наистина впечатляващо. Той е непрекъснато развиващ се творец, който има идея в момента, който постоянно провокира. По този начин филмът значително е еволюирал между подготовка, заснемане и монтаж. Колкото до Том, аз съм му фен още от детството си, когато го гледах във „Форест Гъмп”, „Голям” или „Корабокрушенецът”. Той е малко като наш учител. В същото време няма по-забавен, по-приветлив и по-доброжелателен от него на снимачна площадка. С Том се чувствам малко като у дома.

ПМ: Присила Пресли гледа филма преди няколко седмици с дъщеря си и внучката си. И техните реакции сигурно са били важни за вас...

Остин Бътлър: Просълзих се. Защото тяхното мнение бе най-важното за мен. Присила хареса филма и думите й ме развълнуваха. Исках тя да се гордее с това, което направихме. Защото нашата цел бе да отдадем заслуженото на Елвис и оттам на семейството му.

ПМ: Има една смущаваща последна сцена, в която вие и Елвис ставате едно... Как се почувствахте?

Остин Бътлър: Това е една от последните му изяви. Спомням си тази сцена, физически не се почувствах добре, защото бях с костюма на Елвис, много стегнат, трудно си поемах дъх. Като него тогава. Песента "Unchained Melody" е тази, която изпратих на Баз преди три години, когато кандидатствах за ролята... Страхотен начин да затвориш цикъла!

 

Коментари